С развитието на бързата мода количеството произведени и изхвърлени дрехи нарасна значително. За да се справи с въздействието върху околната среда, Европейският съюз иска да намали текстилните отпадъци и да увеличи жизнения цикъл и рециклирането на текстила. Това е част от плана за постигане на кръгова икономика до 2050 г.
Прекомерно потребление на природни ресурси
Производството на текстил изисква огромни количества вода, както и земя за отглеждане на памук и други влакна. Според оценки, за производството на една памучна тениска са необходими 2700 литра прясна вода — количество, достатъчно да покрие нуждите за пиене на един човек за 2,5 години.
През 2020 г. текстилният сектор е бил третият най-голям източник на замърсяване на водите и използване на земя. През същата година средно за всеки гражданин на ЕС са били необходими:
9 кубически метра вода
400 квадратни метра земя
391 килограма суровини
за осигуряването на дрехи и обувки.
Замърсяване на водите
Смята се, че текстилното производство е отговорно за около 20% от глобалното замърсяване на чистата вода вследствие на процесите по боядисване и довършителна обработка.
Само едно пране на полиестерни дрехи може да освободи до 700 000 микропластмасови влакна, които впоследствие попадат в хранителната верига.
Повечето микропластмаси от текстил се отделят още при първите изпирания. Бързата мода се основава на масово производство, ниски цени и големи обеми продажби, което води до огромен брой първи изпирания.
Прането на синтетични материи води до натрупването на над половин милион тона микропластмаси на дъното на океаните всяка година.
Освен глобалното въздействие, замърсяването от производството на облекла оказва сериозно влияние върху здравето на местните общности, животните и екосистемите в районите, където се намират фабриките.
Емисии на парникови газове
Смята се, че модната индустрия е отговорна за около 10% от глобалните въглеродни емисии — повече от международните полети и морския транспорт взети заедно.
Според European Environment Agency, покупките на текстил в ЕС през 2020 г. са генерирали около 270 кг CO₂ емисии на човек. Това означава, че текстилните продукти, потребявани в ЕС, са довели до емисии от 121 милиона тона парникови газове.
Текстилни отпадъци и ниски нива на рециклиране
Начинът, по който хората се освобождават от нежеланите дрехи, също се е променил — вместо да бъдат дарявани, все по-често те се изхвърлят.
По-малко от половината използвани дрехи се събират за повторна употреба или рециклиране, а само 1% от тях се рециклират в нови дрехи, тъй като технологиите за превръщане на текстила обратно във влакна тепърва започват да се развиват.
Само 1% от използваните дрехи се превръщат в нови дрехи
Средно европейците използват близо 26 килограма текстил годишно и изхвърлят около 11 килограма.
Използваните дрехи често се изнасят извън ЕС, но в повечето случаи (87%) биват изгаряни или депонирани на сметища.
Разрастването на бързата мода играе ключова роля за увеличаването на потреблението, подпомогнато и от социалните мрежи, както и от способността на индустрията да предлага нови модни тенденции на потребителите много по-бързо от преди.
Нови стратегии за справяне с проблема
Сред новите подходи за решаване на проблема са:
разработване на бизнес модели за отдаване на дрехи под наем
създаване на продукти, които по-лесно могат да бъдат повторно използвани и рециклирани (кръгова мода)
насърчаване на потребителите да купуват по-качествени и дълготрайни дрехи (бавна мода)
насочване на потребителското поведение към по-устойчиви избори
Стратегията на ЕС за устойчив и кръгов текстил
Като част от плана за действие за кръгова икономика, през март 2022 г. European Commission представи нова стратегия за превръщането на текстила в по-устойчив, поправим, повторно използваем и рециклируем.
Стратегията включва:
нови изисквания за екодизайн
по-ясна информация за продуктите
дигитален продуктов паспорт
задължения за компаниите да намаляват своя въглероден и екологичен отпечатък
През юни 2023 г. членовете на European Parliament предложиха по-строги мерки за ограничаване на прекомерното производство и потребление на текстил.
Докладът на Парламента призовава текстилът да бъде произвеждан при спазване на:
човешките права
социалните и трудовите стандарти
екологичните изисквания
хуманното отношение към животните
Мерки на ЕС срещу текстилните отпадъци
ЕС разполага със система за EU Ecolabel, която производителите могат да използват за продукти, отговарящи на екологични критерии. Това прави по-видими продуктите с по-малко вредни вещества и по-ниски нива на замърсяване на водата и въздуха.
През 2018 г. Европейският парламент одобри директива за отпадъците. Стратегията на Комисията включва и мерки срещу опасните химикали, както и задължения за производителите да поемат отговорност за своите продукти през целия жизнен цикъл — включително когато те се превърнат в отпадък.
През март 2024 г. Парламентът предложи промени в правилата за текстилните отпадъци чрез въвеждането на схеми за разширена отговорност на производителите.
На практика това означава, че производителите на текстилни изделия — дрехи, обувки, шапки, аксесоари и други компании, предлагащи такива продукти на европейския пазар — ще трябва да покриват разходите за:
разделно събиране
сортиране
рециклиране
Докато Европейската комисия предложи тези схеми да влязат в сила 30 месеца след приемането на директивата, евродепутатите настояха срокът да бъде съкратен до 18 месеца.
Освен това държавите членки ще бъдат задължени да събират текстила разделно до 1 януари 2025 г. с цел повторна употреба и рециклиране.
Anna Zalewska, евродепутатът, отговарящ за законодателния процес, заяви:
„Настояваме за цел за намаляване на текстилните отпадъци, както и за контрол върху износа на употребяван текстил.“
Тя също така призова за:
по-добра инфраструктура за разделно събиране
по-ефективно сортиране на битовите отпадъци
така че рециклируемите материали да бъдат отделяни преди изгаряне или депониране.
Следващи стъпки
Преговорите със Съвета на ЕС ще бъдат водени от следващия състав на Европейския парламент, избран по време на европейските избори от 6 до 9 юни 2024 г.
Източник: European Parliament, март 2024 г.
