Гръцката текстилна и шивашка индустрия е една от най-старите производствени индустрии в съвременната история на Гърция. Нейното значение за икономиката е значително поради връзките ѝ с други зависими отрасли, като първичния сектор и производството на памук, влиянието ѝ върху платежния баланс, заетостта на работната сила и участието ѝ в други ключови сектори на гръцката икономика, включително производството.
Гърция е една от страните в Европейския съюз с най-голямо производство на прежди, тъкани и готови облекла. Текстилната и шивашката индустрия, като сектори от основно значение за задоволяване на нуждите от облекло, продължават да се развиват и навлизат в новия век с оптимизъм.
В контекста на промените в икономиката и съвременния бизнес текстилната индустрия се обновява, модернизира и преструктурира чрез непрекъснати инвестиции, следвайки бързите и радикални промени във всички сфери на човешката дейност.
Понастоящем експортният сектор – включително памук, коприна и суровини – продължава да осигурява работа на повече от 200 000 души, а както индустриалните, така и занаятчийските предприятия се развиват. Почти всяка област в страната разполага поне с едно малко или голямо предприятие за текстилно производство.
Въпреки това Гърция е единствената европейска държава, която не предлага държавно висше образование, специализирано изцяло в текстилния сектор, въпреки значимото участие на този сектор в националната икономика. Единствената възможност за обучение в сферата на модата и текстила остава чрез частни училища.
През последните години бяха създадени редица организации, предлагащи модернизирани програми по мода, сред които най-значими са: IEK AKMI, Burda Fashion School, Pansik Scuola di Moda, IEK ALFA, IEK Craft и Akto Art & Design.
Учебните програми, предлагани в модните училища, са вдъхновени от чуждестранни образователни модели, поради ограничения вътрешен моден пазар в Гърция по отношение на дизайн и производство.
Основните тематични направления в програмите на модните институти включват:
текстил;
кроене, шиене и конструиране;
моден дизайн;
моден стайлинг;
моден маркетинг.
Интердисциплинарните програми и курсове между художествени специалности, графичен и продуктов дизайн също са все по-често срещани в гръцкото модно образование. Това се случва както с цел предоставяне на по-широко образование, така и за изграждане на сътрудничество с професионални сфери, с които бъдещите модни специалисти ще работят – например гримьори, фризьори и фотографи.
Като цяло учебните програми в гръцкото модно образование са ориентирани към пазара, но не винаги успяват да следват най-новите тенденции, нужди и предпочитания на потребителите.
Обикновено учебните планове се актуализират със закъснение, тъй като процесът по одобрение от Министерството на образованието е дълъг и сложен. Поради това съществуват пропуски във въвеждането на дигитални инструменти в модния дизайн и курсове за устойчиви производствени практики.
В много случаи тези нужди се компенсират чрез знанията и информацията, предоставяни от преподавателите и VET обучителите, както и чрез проекти и модни ревюта, организирани в рамките на училищата извън официално одобрената учебна програма.
В Европа вече се създават обучителни програми, специално насочени към устойчивостта и по-конкретно към устойчивото развитие на модния продукт.
Изключително важно е отговорната мода да бъде интегрирана във висшето образование, така че по-високата осведоменост да доведе до сътрудничество, иновации и координация на всички нива.
На най-високо ниво академичните институции и луксозните компании вече работят заедно, за да обменят знания и да си сътрудничат.
Пример за това е International Master in Luxury Management (IMLux) – двойна магистърска програма за подготовка на професионалисти в луксозния сектор, разработена в партньорство между MIP Politecnico di Milano, NEOMA Business School и Prada.
Подобни сътрудничества между международни модни брандове и академични институции са обещаващи инициативи, които ще помогнат за подготовката на бъдещите модни мениджъри за един по-устойчив свят.
Създаването на устойчиво и етично бъдеще за модната индустрия е важен, но сложен процес за правителствата, индустрията и обществото.
Към момента не съществуват правно обвързващи екологични стандарти, въведени чрез държавно регулиране.
Модната индустрия по своята същност се развива чрез иновации и непрекъснато обновяване, но свръхпроизводството и свръхпотреблението, характерни за „бързата мода“, налагат необходимостта от регулации за ограничаване на сериозното въздействие върху околната среда.
Образованието е в основата на всяка обществена промяна. Затова модното образование трябва да интегрира устойчивостта във възможно най-много области.
Модните университети и институции все по-активно преосмислят своите програми, за да отговорят на променящите се стремежи и ценности на студентите.
С нарастването на осведомеността на студентите по мода относно екологичните и социалните проблеми, модното образование е изправено пред ключов въпрос за своето бъдеще. Отговорът на този въпрос ще оформи следващото поколение професионалисти и ще има сериозно значение за развитието на модните брандове.
